Добруджанската фолклорна област  е близка по характер на танца до тракийската поради големия брой тракийски преселници в Добруджа.

Танцува се приклекнал или приседнал, „залепен” за земята, а тялото често е наклонено назад или напред. Движенията са съсредоточени главно в краката, но и ръцете вземат голямо участие със специфична пластичност при жените. Типична за добруджанския стил е играта на тялото и раменете – при жените е наситена с грациозност и сдържаност, а при мъжете е с подчертана вътрешна сила.

Танците олицетворяват силната връзка със земята като основен източник на поминък.

Популярни танци и хора са „Лявата“, „Ръка“, „Сборенка“, „Добруджански ръченик“, „Опас“, „Данец“, „Куцата“, „Варненски танц“. Тактовия размер е предимно 2/4, 9/8, 7/8, но се среща и 5/16, 7/16.

Специфични обичаи за Добруджанската област, са „ Буенек“, Еньова буля“ и др.