Родопската фолклорна област преди е била включена като район от тракийската област. Обособяването ѝ като самостоятелна се е наложило от по-съществените различия между двете области.
Родопските танци са бавни и умерени с малко разнообразие на движенията и сравнителна простота. Играят се най-често на песен, като характерно тук е, че мъжете също пеят.
Хора̀та се играят в полукръг или кръг и най-често са само мъжки или само женски. Срещат се и разделно-смесени хора, но при тях мъжете и жените не се нареждат един до друг мъж-жена, а в началото на хорото се хващат само мъжете, а след тях – жените.
Мъжете се залавят най-често за длани, което е много характерно за Родопите. В другите области този захват е много рядко срещан. Мъжете играят с широки стъпки, клякат и коленичат бавно и тромаво.
Жените се хващат за длани или под ръка. Характерно за женските танци е, че се стъпва изключително на цяло ходило. В движенията има и подскоци, но те са много ниски и сдържани. Жените са винаги в сгъстена верига, в кръг, близо една до друга, без да се разреждат по време на играта.
Характерни музикални инструменти са „каба гайда“, тамбура, тъпан, кавал. Мелодиите са бавни и се изпълняват в 2/4 тактов размер.
Известни хора са „Сворното“, „Чукано“, „Право родопско“ и др. Родопите – това е една магия, която вечно остава в съзнанието на човек, с пленителното звучене на каба гайдата и пеещите чанове, простиращи се високо и широко над планината.
Специфичен обичай е родопската сватба, която и до днес се практикува от ансамбъл „Гайдуница“.
