Северняшката фолклорна област е най-голямата по площ. Тя се отличава със скокливия стил, обусловен от веселието и радостта от живота. Северняците не вървят спокойно, а тичат и подскачат, изразявайки своите чувства и радостни емоции. Ръцете често се размахват волно и нашироко в координация с движенията на краката.

Хо̀рата по тези места казват, че „летят”, когато танцуват. „Летенето” се обуславя от леката и вихрена игра в синхрон със състоянието на танцуващия, за когото танцът е отделяне от земята, откъсване от грижите за всекидневието и преминаване към така обичаното състояние на веселие.

Само в тази област се срещат духовите инструменти при сватби, тържества и трапези.

Известни хора са: „Дунавско“, „Арканул“, „Ситно Влашко“, „Шира“, „Чичовото“, „Дайчово“, „Еленино“, „Пайдушко“. Тактовите размери, които се срещат са 11/16, 2/4, 9/8 и др.

Празниците през зимата, които се отбелязват в северняшката фолклорна област, са Св. Влас, Андреевден, Симеоновден и др, като се изпълняват ритуали за плодородие и берекет през годината. На пролет се извършва молебен за дъжд и се изпълнява обичая „Пеперуда“.