Тракийската фолклорна област обикновено се разделя на три района – западнотракийски, източнотракийски и странджански.

Много от странджанските танци са във връзка с някакъв обред. Най-типични са нестинарските танци, великденските ръченици и кукерските игри. Странджанците играят с голяма съсредоточеност и сериозност. Мъжете респектират със сложни пляскания, а ръцете им излъчват сила и достойнство.

Акцентът в тракийските танци е движението, насочено надолу – олицетворение на почитта към земята. В някои танци ясно се виждат заемки от битови трудови процеси като месене на хляб и точене на тесто. Тракиецът слива празника и делника в танца си, показвайки, че всеки ден е своеобразен празник.Известните хора в тракийската фолклорна област са - „Право тракийско хоро“, „Бучимиш“, „Копаница“, „Тракийска ръченица“, „Трите пъти“, „Джиновско“. Преобладаващите тактови размери са – 2/4, 7/8, 5/8, 9/8.